В унисон с тенденциите в страните на Европейската общност, перспективите в университетското обучение по Социална медицина във Факултета по обществено здраве при Медицинския университет – София са насочени към амбициозната задача да се подготвят лекари и специалисти, чиято квалификация да е адекватна на изискванията и потребностите на хората през 21 век. Социалната медицина в медицинската наука и съвременното медицинско образование във всички развити страни в света има очевидно преосъзнаване и огромен интерес към 
Общественото здраве, към значението на контролирането на болестите, тяхното предотвратяване и ролята на индивида за формиране на негово здраве. Катедрата осигурява обучението на високо квалифицирани бъдещи кадри по дисциплините Медицинска етика и Социална медицина.

Обучението по Социална медицина в Медицинския университет – София е с дългогодишна традиция, като през този вече близо 70 годишен период следва развитието на самата наука. Понастоящем Катедрата осъществява обучението на студентите в образователна и квалификационна степен „Магистър“ по специалността „Медицина“ в Медицинския факултет, включително и на английски език, на студентите в образователна и квалификационна степен „Бакалавър“ и „Магистър“ по различните специалности на Факултета по обществено здраве, както и на студентите в образователна и квалификационна степен „Бакалавър“ и „Магистър“ по специалността „Медицинска рехабилитация и ерготерапия“ към Медицинския факултет при Медицинския университет – София. Значителни са успехите на Катедрата и в обучението на студентите в следдипломната квалификация на лекари, икономисти, медицински сестри и други.

Целта на университетското обучението по Социална медицина е чрез овладяването на съвременната методология в дисциплината да се формират умения за: анализ на здравното състояние, здравните приоритети и здравните потребности на населението в неговата цялост; анализ на социалните фактори на здравето на индивидуално и популационно ниво; анализ на здравните потребности на приоритетните групи от населението и определяне ролята на социално-медицинския подход в дейността на лекаря в условията на цялостната здравна реформа.

За постигането на тази цел се разработват редица задачи, което е наложило използването на съвременните и вече международно наложили се техники и методи на преподаване. По-голямата практическа насоченост в обучението по Социална медицина е необходимо условие за повишаване на практическите умения на студентите. През последните години в университетското обучение по Социална медицина все по-широко са застъпени техники като решаване на ситуационни задачи, въвеждане на проблемно-базираното обучение, самостоятелна работа чрез интернет с базата данни на СЗО за набиране и анализ на информация за здравното състояние на популационно ниво, работа в малки групи по различни проблеми, изработване на епидемиологични проекти за конкретно социално-значимо заболяване, изработване на социална история на реален пациент и т.н. Въвеждането на тестове за проверка на текущите знания по време на цялостния процес на обучение също спомага за утвърждаването на съвременен подход на преподаване в редовното и дистанционното обучение.