Социална медицина

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

През 1917 г. с Царски указ се създава Медицинският факултет, в който между предвидените 25 катедри фигурира и Катедра по социална медицина. В действителност, тя започва да функционира от началото на 1945 г. под наименованието „Катедра по санитарна организация, администрация и статистика“. Нейната основна цел е обучението на студентите - медици по Социална хигиена, здравна организация и администрация, както и провеждане на научни изследвания в тази област.

Още от самото начало, развитието на Катедрата е свързано с организационно-структурни промени, съпроводени с различни йерархични връзки на подчиненост и ръководство. Успоредно с това се променя и името й. През 1946 г. - една година след нейното създаване, Катедрата се нарича „Социална хигиена и организация на здравеопазването“. С приетите през 1949 г. Устройствен правилник и Учебен план на Медицинския факултет Катедрата се преименува на „Организация на здравеопазването, епидемиология и санитарна статистика“, а през 1951 г. - на „Организация на здравеопазването, история на медицината и медицинска статистика“. През 1964 г. - „Социална хигиена“, през 1984 г. - „Социална медицина“. През 1999 г. - „Социална медицина и здравен мениджмънт“. През 2001 г. от академичния състав на тази Катедра е проектиран и създаден първият в България и на Балканите „Факултет сестринско дело“ и след това „Факултет по обществено здраве“. През 2012 г. Катедрата отново е с името „Социална медицина“. От същата година Катедрата, която дотогава е в състава на Медицинския факултет, вече е в състава на Факултета по обществено здраве при Медицинския университет - София.

Ръководители на Катедрата от нейното основаване до сега са били:

Проф. д-р Асен Панев, дм (1947 - 1965 г.)

Проф. д-р Христо Петков, дм (1965-1979 г.)

Проф. д-р Иванка Николаева, дм (1979 - 1981 г.)

Проф. д-р Кольо Гаргов, дм (1981-1989 г.)

Проф. д-р Веселин Борисов, дмн (1989-1993 г.)

Доц. д-р Златка Глутникова, дм (1993 – 2000 г. и 2001 - 2003 г.)

Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн (2000-2001 г.).

Проф. Георги Ранчов, дм (2004 – 2008 г.)

Проф. д-р Маргарета Мутафова, дм (2012 г. - 2015г.)

Проф. д-р Анжелика Велкова, дмн ( от 2016г. до сега) 

   

МИСИЯ

В унисон с тенденциите в страните на Европейската общност, перспективите в университетското обучение по Социална медицина във Факултета по обществено здраве при Медицинския университет - София са насочени към амбициозната задача да се подготвят лекари и специалисти, чиято квалификация да е адекватна на изискванията и потребностите на хората през 21 век. Социалната медицина в медицинската наука и съвременното медицинско образование във всички развити страни в света има очевидно преосъзнаване и огромен интерес към
Общественото здраве, към значението на контролирането на болестите, тяхното предотвратяване и ролята на индивида за формиране на негово здраве. Катедрата осигурява обучението на високо квалифицирани бъдещи кадри по дисциплините Медицинска етика и Социална медицина.

Обучението по Социална медицина в Медицинския университет – София е с дългогодишна традиция, като през този вече близо 70 годишен период следва развитието на самата наука. Понастоящем Катедрата осъществява обучението на студентите в образователна и квалификационна степен „Магистър“ по специалността „Медицина“ в Медицинския факултет, включително и на английски език, на студентите в образователна и квалификационна степен „Бакалавър“ и „Магистър“ по различните специалности на Факултета по обществено здраве, както и на студентите в образователна и квалификационна степен „Бакалавър“ и „Магистър“ по специалността „Медицинска рехабилитация и ерготерапия“ към Медицинския факултет при Медицинския университет – София. Значителни са успехите на Катедрата и в обучението на студентите в следдипломната квалификация на лекари, икономисти, медицински сестри и други.

ЦЕЛ

Целта на университетското обучението по Социална медицина е чрез овладяването на съвременната методология в дисциплината да се формират умения за: анализ на здравното състояние, здравните приоритети и здравните потребности на населението в неговата цялост; анализ на социалните фактори на здравето на индивидуално и популационно ниво; анализ на здравните потребности на приоритетните групи от населението и определяне ролята на социално-медицинския подход в дейността на лекаря в условията на цялостната здравна реформа.

ЗАДАЧИ

За постигането на тази цел се разработват редица задачи, което е наложило използването на съвременните и вече международно наложили се техники и методи на преподаване. По-голямата практическа насоченост в обучението по Социална медицина е необходимо условие за повишаване на практическите умения на студентите. През последните години в университетското обучение по Социална медицина все по-широко са застъпени техники като решаване на ситуационни задачи, въвеждане на проблемно-базираното обучение, самостоятелна работа чрез интернет с базата данни на СЗО за набиране и анализ на информация за здравното състояние на популационно ниво, работа в малки групи по различни проблеми, изработване на епидемиологични проекти за конкретно социално-значимо заболяване, изработване на социална история на реален пациент и т.н. Въвеждането на тестове за проверка на текущите знания по време на цялостния процес на обучение също спомага за утвърждаването на съвременен подход на преподаване в редовното и дистанционното обучение.

ПРЕПОДАВАНИ ДИСЦИПЛИНИ

Преподаването се осъществява по 2 дисциплини - Социална медицина и Медицинска етика.

Състояние и перспективи на университетското обучение по Социална медицина: Студентското обучението по Социална медицина със студентите медици, се осъществява във II-ри и III-курс (с хорариум 60 учебни часа - лекции и 45 учебни часа - упражнения), завършващо със семестриален изпит (практически и теоретичен). В обучението по Социална медицина е включен и преддипломен 5-дневен стаж, който завършва с комбиниран държавен изпит заедно с дисциплините Хигиена, Епидемиология и Инфекциозни болести. Обучението се осъществява освен с българските студенти, така и с английско говорещите, в същия хорариум. Дисциплината Социална медицина се преподава и в изнесените филиали на Медицинския университет – София в Никозия – Кипър и Киасо – Швейцария. Преподаватели от Катедрата участват в лекции и упражнения по специалностите „Управление на здравните грижи“ и „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ на Факултета по обществено здраве при Медицинския университет - София.

Състояние и перспективи на университетското обучение по медицинска етика: Обучението по Медицинска етика се осъществява в рамките на 30 учебни часа - лекции и упражнения. В процеса на обучението се използват различни методи, които го правят привлекателно и интересно. Упражненията се провеждат по системата на проблемно базираното учене. За целта се използват казуси. За решаването на казусите студентите набавят необходимите знания от различни източници. Работата в малки групи дава възможност за обмен на знания между студентите, за самооценка на нивото на знанията и уменията и за формиране на самостоятелно мислене. Виртуалното преподаване позволява обучението да се доближава все повече до реалната медицинска практика и да поставя проблеми за разрешение пред студентите, което изгражда умения за творческо мислене и вземане на бързи и точни решения. Дисциплината Медицинска етика се преподава както на българските студенти, така и на английско говорещите и студентите в Никозия и Киасо.

Общата годишна учебна натовареност на Катедрата е 4742, от които 3750 по Социална медицина и 992 по Медицинска етика. Специализантите, обучавани в Катедрата през последните години са 15, придобилите специалност - 6 и защитилите образователна и научна степен „Доктор“ - 6.

СЛЕДДИПЛОМНО ОБУЧЕНИЕ

В областта на следдипломна квалификация Катедрата участва в провеждането на основни, тематични курсове и на индивидуално обучение. Основен курс – Социална медицина; тематични курсове – изработване на проекти, риск мениджмънт, здравен мениджмънт, психично здраве и други.

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

Катедрата е осъществявала интензивна изследователска дейност по важни въпроси на Социалната медицина и Общественото здраве. Тя е била организатор и съорганизатор на: І, ІІ, ІІІ и ІV национални конгреси по социална хигиена, Международен конгрес по история на медицината (1979 г.), Дунавски симпозиум по превантивна и социална медицина (1989 г.), І, ІІ, и ІІІ национални конгреси по история на медицината, Национална конференция по медицинско образование (1990 г), симпозиум „Ретроспекции и перспективи на частната лекарска практика в България“ (1991 г.) и други.

Научните направления, по които работят сега членовете на Катедрата, са: психично здраве, медицинска демография, социална медицина, човешки ресурси в здравеопазването, управление на риска в здравеопазването, медицинска етика, медицинска социология и история на медицината, медицина базирана на доказателствата, здравен мениджмънт, анализ на общественото здраве, епидемиология на социално значимите заболявания, преживаемост на населението, промоция на деца и подрастващи, формиране на здравната самооценка.

През последните пет години членове на Катедрата са участвали и ръководили 40 проекта. Броят на публикации са 108. Учебници 39, монографии и научни книги 28. Цитирания в България 121, а в чужбина 335. Списък на издадените от академичния състав учебници и монографии вижте

тук.

ПРИНОСИ

Приносите на Катедрата за практическото здравеопазване са главно в утвърждаване на: социалномедицинския подход в дейността на лечебно-профилактичните заведения, социологически анализ на културата на медицинското обслужване, икономически анализ на дейността на поликлиничните и стационарните заведения, нови методи и технологии в здравеопазването, анализ на здравето и здравни проблеми и смъртността на населението. Катедрата е оказала решаваща помощ при създаването на едноименните катедри в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора.

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

За успехите на Катедрата съществено значение има фактът, че редица нейни сътрудници са били на специализации в Москва, Париж, Рен, Брюксел, Валенсия, Кеймбридж, Ротердам, Единбург, Нотингам, Малта. От своя страна Катедрата е осъществявала специализации на кадри от Камбожда, Виетнам, Лаос, Монголия, Германия, Унгария.

Преподаватели от Катедрата са експерти на СЗО, ООН, Европейската обсерватория за здравни политики и членове на Ню Йоркската Академия на науките, Международната федерация по медицинско образование, на Международната асоциация по история на медицината, Международната федерация на институтите за системен анализ в здравеопазването, Борда на директорите на Асоциацията на училищата по обществено здраве в Европа, Европейската Асоциация по обществено здраве, в Управителния орган на Международната мрежа по биоетика към ЮНЕСКО - българска секция, Европейската асоциация по алергология и клинична имунология, на REVES – Международната мрежа за очакваното здраве, както и национални консултанти, членове на Специализирания съвет при Висшата атестационна комисия, членове на държавни изпитни комисии и т.н.