History

Законът за създаване на Медицински факултет към Софийския университет е приет от 17-то Народно събрание на 10 Ноември 1917 г. С постановление №21 на цар Фердинанд влиза в сила и е записано в правителствената Бяла книга на 22.11.1917г.

Законопроектът е внесен от министър Пешев. В своето обръщение той казвя: “Без съмнение, една от важните държавни задачи, които трябва да изпълним е откриването на Медицински факултет към нашия университет... Това, на първо място, е за нашата национална гордост и, по-важно, от чуството за достойнство на нашата страна, поела по пътя на едно по-добро бъдеще. Това също е и в резултат от необходимостта да положим основите на българската наука и в областта на медицината.”

Първата лекция в МФ е изнесена на 10 април1918. на официалното откриване присъстват министъра на образованието и членове на Висшия медицински съвет. Професор Г.Шишков прочита първата лекция на тема зоология, а втората е от Ал.христов, професор по физика.

Професор Иван Киров е първият избран за декан на МФ. Първите български професори – проф. Васил Моллов, проф. Стоян Киркович, проф. Парашкев Стоянов, проф. Стойко Петров, проф. Константин Пашев и проф. Атанас Теодоров издигат нивото на МФ, на нашата Alma Mater, като място, където хиляди български и чуждестранни лекари са придобивали и придобиват знания, медицински умения и етичните норми, завещани ни от Хипократ.

Първият факултетски съвет е създаден през 1917 г. Същата година започва своята работа и библиотеката на МФ, като са определени правилата за нейното функциониране и организация.

През 1925 д-р Змияров и д-р Попхристов започват издаването на “Premedicus”. Това е едно от първите списания за студенти по медицината в света. По този начин е създаден и първия извънучебен курс.

Първото специализирано научно дружество е създадено през 1923 г. - на българските дерматолози.

През 1929 и през 1930 факултета присъжда титлите Doctor Honoris Cause на д-р Муленс и д-р Марин Русев.

С течение на времето се създават българските научни медицински школи, огллавявани от изтъкнати учени с международен авторитет. Техните имена продължават да бъдат високо ценени от българската медицина. Сред тях са проф. Методи Попов (Катедра по биология), проф. Владимир Марков (Катедра по микробиология), проф. Асен Хаджиолов (Катедра по хистология и ембриология), проф. Васил Моллов, проф. Стоян Киркович, проф. Владимир Алексиев(Катедра по вътрешни болести), проф. Константин Пашев (Катедра по офталмология), проф. Богомил Берон (Катедра по дерматология) и проф. Стоян Белинов (Катедра по оториноларингология).

Някои от най-известните и авторитетни учени от Медицинския Факултет са били избирани за ректори на държавния университет “Св.Климент Охридски”: проф. В. Моллов (1923-1924), проф. В. Алексиев(1926-1927), проф. Ст. Киркович (1930-1931), проф. Ал. Станишев (1938-1939).

Приетата през 1946 г. поправка в закона за висшето образование повишава броя на катедрите от 12 на 31.

През 1950г. Медицински факултет става самостоятелна институция от Софийския университет. Съгласно указ №246 на Президиума на Народното събрание се създава Медицинска академия. За неин ръководител е назначен проф. М.Марков. През 1950 се създава Института за усъвършенстване и специализация на лекарите.
През 1954 г. Медицинска академия се преименува във Висш Медицински Институт – най-голямото медицинско училище в България.

Следващата реорганизация на медицинските институти е в началото на 70-те години, когато се възстановява МА, като в състава и влизат институтите в София, Пловдив, Варнаи, по-късно, Плевен и Стара Загора. Новата Медицинска академия е създадена с указ 921 на Държавния съвет от 30 април 1972. Към края на 1975 в нея работят 4168 преподаватели, като броят на студентите надхвърля 10 000.

С указ №921/1990 година МА възстанови предишния си статус на Медицински факултет. Това е по инициатива на МЗ.

Създаден като отдел по зъболекарство през 1942 г. Стоматологичният факултет се обособява като самостоятелен факултет през 1950 г. и се превръща в най-голямото съвременно стоматологично средище за подготовка на стоматолози от страната и чужбина, за развитие на стоматологичната наука и практика. Сред най-изявените преподаватели са професорите Славчо Давидов, Динко Странски, Димитър Свраков, Боян Боянов, акад. Николай Попов и др.

Фармацевтичният факултет се ражда като отдел фармация към Природо-математическия факултет на Софийския университет през 1942 г. Като факултет се обособява през 1951 г. в първата Медицинска академия. Днес той е единственото учебно заведение в България, в което се получава висше фармацевтично образование и следдипломно обучение. Той е факултет с висока национална и международна известност. Най-голям принос във фармацията имат проф. Трендафил Трендафилов, изтъкнат преподавател и учен с международно признание, професорите Аспарух Дойчинов, Димитър Далев, първият декан на Факултета и др.

Нуждата от интегриране на усилията в областта на общественото здраве доведоха да преобразуването на Факултет Сестринско дело във Факултет по обществено здраве през 2001 г. Неговото реализиране стана с подкрепата на Пакта за стабилност и в партньорство с водещи институции в страните на Европейския съюз и СЗО. По този начин бе създаден четвърти пълнокръвен факултет с европейско звучене в структурата на Медицинския университет, който допълва университетското преподаване и в сферата на хуманитарните и обществени науки. Учебната и изследователската му дейност се води от висококвалифицирани академични кадри с опит в сферата на здравната политика и здравния мениджмънт.

Ректорското ръководство и Ректоратът обединяват, насочват, интегрират и управляват многостранната учебно-образователна и изследователска дейност от колежите и центровете до факултетите на Медицинския университет.

Днес най-добрите жреци на Ескулап получават своята магическа сила в аудиториите, лабораториите и клиниките на Медицинския университет. Великият реформатор на медицината Хипократ започва своята клетва с благодарност към учителите и с обещанието лекарите да лекуват според най-добрите си знания, които днес се придобиват в медицинските институти и университети. Наградата Златния Хипократ израства от катедрена до академична и продължава да стимулира студентите по медицина, стоматология и фармация.

Наградата Панацея е родена през март 2004 г в навечерието на Патронния празник на Университета – 7 април, Световен ден на здравето – и ще насърчава преподавателите от Медицинския университет в София, посветили себе си в служба на болните, на хуманизма и на цялото човечество.

Медицинският университет – едно от най-големите и най-авторитетните лечебни, образователни и научни средища на българската и европейската медицинска наука.
Дългогодишните традиции на Медицинския университет и неговите преподаватели и студенти го водят към мястото, което той заслужава сред европейските медицински университети.